За родителите

Компетентност: Трудолюбие срещу малоценност (училищна възраст- 6/7г до 12 г.)
(според етапите на Ериксън за психологическо развитие)
- психологическа криза: трудолюбие срещу малоценност
- основен въпрос: “Аз успешен ли съм или безполезен?”
- добродетел: компетентност
- сродни части в общетвото: разделение на труда

Социалният контекст, в който се разрешават първите три кризи, е до голяма степен домът и непосредственото семейство. На четвъртия етап обаче децата започват някакво формално обучение. Овладяването на задачите и уменията, които се ценят от учителите и широкото общество, сега е фокусът на цялото внимание. Казва се, че се развива качеството компетентност.

Целта да се доведе продуктивната ситуация до успешен завършек постепенно замества капризите и желанията за игра. Принципите на технологията се развиват. Загубата на доверието в такава "трудолюбива" връзка може да запрати детето обратно във времето на по-голяма изолация, по-малко съзнателното семейно съревнование на едиповата фаза.

“Децата на тази възраст стават по-осъзнали се индивиди.” Те се трудят упорито “да бъдат отговорни, добри в нещо и да правят нещата правилно.” Сега много по-приемливо споделят и си сътрудничат. Allen and Marotz (2003) също изброяват някои познавателно-възприятейни черти на развитие специфични за тази възрастова група: Децата разбират концепциите за пространство и време по много по-логичен и практичен начин, започват да схващат и имат по-добро разбиране за причина и следствие, за календарното време. На тази възраст децата са жадни да учат и добиват по-сложни умения: четене, писане, да казват колко е часа. Те също така започват да формират морални ценности, да разпознават културни и индивидуални различия, в състояние са да управляват повечето от своите лични нужди с минимална помощ. (Allen and Marotz, 2003). В тази възраст децата могат да изразяват своята независимост чрез непокорство, отговаряне обратно и бунтарство.

Ериксън разглежда годините на началното училище като критични за развитие на самоувереността. В идеалния случай, началното училище предоставя много възможности за децата да постигнат признание от учителите си, родителите и другарите правейки нещо – като рисуват картини, разрешават задачи за събиране, пишат изречения и т.н. Ако децата се насърчават да правят нещо и след това се награждават за техните постижения, те започват да демонстрират трудолюбие бивайки усърдни, упорити със задачите до тяхното разрешаване, и поставяйки работата на първо място преди удоволствието. Ако вместо това децата се осмиват, или наказват за своите усилия, или ако се смятат за неспособни да посрещнат очакванията на учителите и родителите си, те развиват чувство на малоценност относно своите способности.

Двигателно развитие
- Има по-дълги ръце, по-добри манипулативни способности.
- Почти съзрял мозък.
- Повечето постоянни зъби са налице.

Когнитивно развитие
- Познава ляво и дясно на другите хора.
- Разбира разговорите.
- Знае приликите и разликите.
- Чете нормално.

Социално развитие
- Радва се на публика.
- Научава, че другите имат различни перспективи от 3-то лице.
- Има желание да участва в банда, но също така се нуждае от подкрепата на възрастните.

Комуникативно развитие
- Говори много.
- Хвали се.
- Вербализира идеи и реални проблеми.
- Размишлява с другите.
- Демонстрира леки трудности при връзки за сравнение.

Двигателно развитие
- Почти са съзряли всички части и органи на тялото му.

Когнитивно развитие
- Планира бъдещи действия.
- Решава задачи с минимално усилие.

Социално развитие
- Обича игри, спорт, хобита.
- Открива, че може да е обект на нечии перспективи.

Комуникативно развитие
- Прекарва много време в говорене.
- Има добро разбиране.

Двигателно развитие
- Заедно с пубертета започва бързо развитие.

Когнитивно развитие
- Развитие на абстрактното мислене.

Социално развитие
- Имат различни интереси от тези на противоположния пол.

Комуникативно развитие
- Имат над 50,000 думи в пасивния си речник.
- Има изказване като на възрастен човек.

Агресивността и конфликтите придружават израстването на децата. Хиперактивни, чувствителни или разсеяни децата, трябва да бъдат приучавани да се справят и да разрешават проблемите, свързани с подобни негативни чувства. Много често контактът с обкръжението научава децата на защита и преодоляване на неприятни ситуация, друг път - семейната среда помага много. Повечето "хиперактивни деца" са импулсивни, действат необмислено и нямат търпение (качество, присъщо на всички малчугани). В процеса на израстване "темпераментните черти" в характера им са в непрекъснато преплитащи се противоположности - търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност с мълчание. В предучилищна възраст в голяма степен децата са повлияни от предпочитанията и поведението на родителите си или на човека, който се грижи за тях. Добро и лошо, хубаво и грозно - у детето като "огледален" образ се проявяват чувствата и действиятия на човека, с когото живее то. Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички. Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях. Тази "роля" не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в "адвокати" на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само - напр. с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа "От теб няма да излезе нищо." Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност. След като постъпи в яслата или детската градина, детето почти веднага е в състояние да прояви характерните за "хиперактивните деца" черти в поведението - липса на вниманието и съсредоточеност или непрекъснато неспокойно движение. То не е в състояние да поддържа една игра за известно време, поведението му е скокообразно, необмислено и неспокойно (особено, ако е в група от деца), вниманието бързо отслабва. Всичко е за кратко и набързо. Тича буйно из стаята (помещенията), разстройва играта на другите деца, предпочита много шумните игри с много движение. Играта с конструктур, рисунките остават недовършени, а вече се започват нови. Лесно се разсейва от играта на други деца наоколо; не усеща къде е "границата" на допустимото; необходимостта да изчака реда си намалява интереса му. Все пак при игра с любими играчки вниманието му може да бъде задържано за по-дълго време. Какво бихте могли да се опитате да направите, за да подобрите всекидневието на едно такова дете? Според педиатри и терапевти, за "хиперактивните деца" от голямо значение е тичането и движението "на свобода" - без ограничения и норми. Открийте просторни местности или подобни места в парковете, където детето не би се притеснявало от поведението си като постепенно то трябва да бъде приучавано към спазването на определени норми на поведение. Подходящи са игрите с топки, и всички, свързани с улавяния, които стимулират развитието на координацията, концентрацията, ловкостта в действието, както и всякакъв вид движения, стимулиращи развитието на двигателната система и уменията да балансира-люлеене, скачане, премятане, пързаляне, превъртания , плуване, катерене, балансиране. За децата, които обичат да рисуват, са подходящи оцветяването на мандали или рисунки с повтарящи се мотиви, както и чертането на кръгове и линии. Игри като моделиране, изрязване на фигури от хартия, игра с пясък, хващане, хвърляне, жонглиране, спомагат за развитие на по-фините умения. Постепенно бихте могли да обръщате внимание на изграждането на концентрация и внимание чрез игри и занимания. И тук добре би било, ако започнете със свободни занимания, които да не разстройват други деца наоколо, като постепенно поставяте цели и условия в игрите, които детето да се опитва да постига. Предлагайте упражнения за спокойно седене, наблюдаване, спокойна работа с конструктур, като бавно удължавате времето и се опитвате да контролирате началните опити за отклоняване на вниманието. Похвалете и стимулирайте всеки един успех, независимо колко голям е той. В предучилищна възраст много подходящи са всички игри на гоненица и на откриване на скрити предмети, които пораждат и приучават към чувства като свобода и опасност, победа и страх, преодоляването на препятствията и загубата. Обяснявайте и подкрепяйте поведението на детето, като наблягате на необходимостта от неговото внимание; показвайте му грешките и разговаряйте за тях; ако детето продължава да бъде буйно и непослушно, не повишавайте тон и се опитайте да не се вбесявате - прекратете играта, посочете грешките, оставете го спокойно да седи на едно място, като вид "наказание" (доста труден момент и за двете страни). Изградете си вие, като родител, режим по отношение на времето ви прекарвано с детето - изберете част от деня, което ще принадлежи единствено на вас и детето ви и когато ще можете да играете с него това, което то иска (около 20 мин. Биха били достатъчни). През това време в играта не би трябвало да участват други деца. Бихте могли да започнете с реплика като - "сега е нашето специално време за игра, кажи какво ти се иска да правим?" Използвайте времето и вие самите да не бъдете напрегнати и се опитайте да наблюдавате детето ви - какво прави и в какви моменти иска да играе с вас или пък става неспокойно; не поставяйте въпроси и не му казвайте какво трябва да прави; похвалете го от време на време или пък му кажете някоя хубава дума. Ако детето започне да създава проблеми, опитайте се да не избухвате и останете спокойни, но ако прекали - прекъснете играта, като му кажете, че с удоволствие бихте продължи да играете с него, ако се успокои и се държи добре. За всяко едно дете, особено пък за по-емоционалните и "хиперактивни деца", от изключително важно значение е изграждането на всекидневен режим и спазването на "ритуали" - от събуждането сутрин, закуската, детската градина, обяда, времето за игра, времето на лека следобедна закуска до вечерята и приготвянето за сън. Педиатри препоръчват преди вечеря децата да разполагат с време за игра на открито, на чист въздух; самата вечеря за предпочитане е да бъде лека, придружена с лека напитка, като се избягва прекомерното й подслеждане. Изобщо, за предпочитане е захарта да бъде намалена до минимум - тъй като възбужда прекалено, а последващият ефект е умора и отпуснатост. Захарта е необходима за енергия и за растежа, но за предпочитане биха били някои от нейните по-здравословни й варианти, като нерафинираната захар, фруктозата, както и да бъде заменена от приема на плодове. По време на хранене атмосфера е добре да бъде спокойна, лишена както от прекален шум наоколо, така и от оживени дискусии. След вечеря са подходящи спокойни занимания - рисуване, оцветяване, игра с конструктур. Гледането на телевизия би било добре да приключи поне половин час преди лягане. Подготовката за лягане е свързана с вечерен тоалет и подготовка на леглото. За успокоение и насочване на концентрацията "навътре към себе си", много подходящи са четено или разказването на приказки в леглото. От значение са и вида на предлаганите приказки - би трябвало да се избягват тези, които събуждат страхове, притеснения или голямо емоционално напрежение. За по-маките деца от особено значение е милването и мачкането на меки, плюшени играчки, които трябва да бъдат поддържани чисти, тъй като лесно събират бактерии, а при по-чувствителни деца биха предизвикали и алергични реакции. Опитвайте се във всекидневието на детето да следвата природната последователност "ден-нощ" - от активност към тишина, от напрежение към по-спокойни занимания, създавайки по този начин хармонични условия за израстване. Много е важно, ако в отглеждането на детето участват и други хора, те също да бъдат ангажирани със спазването на определените навици и режим на поведение. В противен случай ги заменете с хора, които биха били съгласни да променят някои свои поведенчески маниери, в полза на опитите ви да помогнете на детето ви да се уравновеси, концентрира и привикне към режим, ред и дисциплина, на които вие държите. Още от предучилищна възраст е подходящо детето да разполага със собствен кът, където би могло да разгърне фантазиите си чрез игри или рисунки и моделиране, или пък просто да отпочива от обкръжението и активността около него. Ще си позволя да цитирам мнение от пост в рубриката - "Радвайте се на децата си такива, каквито са". Подходяща мисъл, която кара човек да се замисли, като родители не сме ли понякога прекалено критични и взискателни към децата си; или пък прекалено амбициозни в желанието ни да изградим "успешни личности".   ОРИГИНАЛ Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това кой и в какво настроение ги определя можем да чуем различни неща за тях. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява невероятен хаос. Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца, именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост, преминаваща в агресия. Това се превръща в проблем и за тях, и за всички около тях. По тази причина специалистите препоръчват от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към съсредоточаване, толерантност и любов към другите. Най-правилният начин да научим някого да обича е като го обичаме.   ОРИГИНАЛ Как да накарам децата си да спрат да се бият? " "Как да се справя със сърдитото си дете?" "Как да убедя дъщеря си да си ляга навреме?" Вероятно и вие, като повечето родители, искате да намерите практични родителски методи, които да разрешат специфичните проблеми при възпитаването на вашето дете. Няма да са ви необходими толкова много техники, обаче, ако успеете да се научите наистина да общувате с детето си. Веднъж, след един семинар за родители, Анди - баща на момчета на възраст 3 и 5г., Се приближи към мен. "Вики, подобни неща може да действат при момичетата, но не и при момчетата"-ми каза той-"Ти нямаш момчета и не разбираш. Трябва да ГИ ПОГЛЕДНА ПРАВО В ОЧИТЕ, за да привлека внимането им. Какъв е тонът ти, когато ги гледаш в очите? попитах аз: Той се засмя. "Ами обикновено съм много ядосан." Знаех как се чувстваше този баща. И аз съм била съм в това положение, прибягвайки към най-бързата тактика, която знам - да крещя. "Продължавай да ги гледаш в очите", настоях аз. "Но го прави с любов. Вместо да повишаваш тон и да си груб, опитай да бъдеш внимателен. И двете ще ти дадат желания резултат, но второто няма да нарани детето. " Факт е, че често, когато ги погледнем в очите, постигаме резултат веднага. Но си плащаме за този резултат с цената на обтегнати взаимоотношения. Този баща се опитваше да практикува съкратена версия на осемте стъпки за истинското общуване. Той е имал контакт очи в очи, донякъде е показал любов и е дал на момчетата 100% от фокусираното си внимание. Той само трябваше да прибави още няколко стъпки, за да повиши вероятността за отклик, запазвайки в същото време добрите взаимоотношенията със синовете си. На следващия семинар Анди сподели, че макар и да не е приложил всички стъпки, добавянето на още няколко доста е изгладило разговора със синовете му. Нека да разгледаме осемте стъпки за това как да общуваме с децата си: 1.   Стъпка първа: Покажете, че имате намерение да общувате. Преди да се приближите към децата си, независимо дали те си играят мирно и тихо или се бият, отделете време, за да потвърдите, че имате желание да се намесите и да говорите. Лесно можем да придобием навика да се приближаваме към децата си с неправилни мисли (Това дете изисква толкова много внимание), команди (За негово добро е тази вечер да влезе под душа без караници), или осъждане (Писна ми вие двамата да се карате) . Необходимо е да приложим силна воля, за да преодолеем тези отрицателни мисловни модели. 2.   Стъпка втора: Усмихвайте се. Усмивката мигновено отпуска мускулите и успокоява напрежението на лицето ви. Тич Нхат Хан казва: "Лекото загатване за усмивка по устните ни подхранва знанието и ни успокоява чудодейно. Тя ни връща към мира, който си мислим, че сме изгубили. ". 3.   Стъпка трета: Приклекнете на тяхната височина. Това може да означава да седнете на пода или да приклекнете. Или пък ги повдигнете на вашата височина. И в двата случая вдъхвате доверие. 4.   Стъпка четвърта: Приятелски ги погледнете в очите. Усмихвайте се с очите си.Не става въпрос само за пламъче, поглед или примигване. Усмихвайте се докато си поемате дъх. Влезте във връзка с душата на детето си. 5.   Стъпка пета: Помилвайте детето си с любов. Така можем да спечелим вниманието на детето си и в същото време да изразим любовта си. 6.   Стъпка шеста: Отдайте пълното си внимание. Оставете чашата с кафето си. Сгънете вестника настрана. Не мислете за световната ситуация, какво ще поискате от детето си или какво имате да правите или кажете след това, а посветете 100% от вниманието си на своето дете. 7.   Стъпка седма: Не бъдете многословни. През 80% от времето слушайте, а говорете само през 20%. Когато предлагаме коментари, предположения и лекции, без първо да сме изслушали детето, губим връзката с него. Ако постоянно реагираме по този начин, след време децата ни ще развият състояние, което е известно като "глухотата на мама и татко". 8.   Стъпка осма: Дайте информация или задайте въпрос. Когато говорите, започнете с въпрос или дайте някаква информация, но не и заповед. Ще забележите, че реакцията на детето ви често ще бъде да започне да мисли, а не да заеме отбранителна позиция. Тези осем стъпки са начин да комуникирате с детето си без да крещите, да критикувате, да умолявате, да заплашвате, да манипулирате или дори и по-лоши неща. Когато използваме отрицателни мотиви, има опасност да разрушим взааимоотношенията си с детето - най-ценната ни придобивка като родители. Никога не е късно да подходим към детето с любов и да се намесим. За тази цел можем да използваме моментите, когато: те са доволни трябва да прекратим сбиване вие или те отправяте молба след раздяла когато искате да привлечете вниманието им вместо да крещите или да заплашвате като обичайна семейна практика Дали се опитвате да прекратите сбиване или молите детето си да се приготви за лягане, ще откриете, че използването на тези осем стъпки внася повече съдействие и мир в общуването ви.